Върхови указания за Razkazi за Sanya
Върхови указания за Razkazi за Sanya
Blog Article
Христо влезе тихо и Саня беше след него. Не искаха да ги стреснат.
- Наистина обмислям да се разделим с Митко и ти ми помогна в това отношение. Той не е много партниращ, а ти ме третираш толкова добре и много ми харесва.
"българи - юнаци....:))))" на кого е според теб!? Мисли си, че като не се подпише и е невидима-щрауски номера - главата в пясъка, а дупето лъснало под жаркото юнско Слънце!
Имало едно време на света един голям слон. Той живеел в зоопарка със своята слоница и малкото слонче, което се казвало Ялмар.
Всеки път, когато настъпвала вечерта, мама кенгурка Торбаланка въздъхвала. Защо ли въздъхвала тя? Защото отново трябвало да сложи малкия си син в леглото и да го люлее, люлее, люлее… Кенгурчето привикнало да го люлеят.
Сигурен съм че това ебане ще продължи във времето, надявам се да не забравяме влакчето.
- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.
тропаха с крак и ни умора, ни насита ги стигаше. От другата страна, девойките бяха
Саня отстъпи крачка назад и се насочи към коня на пътя. Щом усети агата зад
Всички насядаха по меката трева, само знахарката в селото стърчеше до коритото и
Преди много, много години, когато татковците били още малки, живял носорогът Сам. Той бил много дебел, Разкази за Саня но това изобщо не го притеснявало.
Оттам излиза заек и те си мислят, че от тяхното яйце се е излюпило малко камилче. Заекът се крие в гората и тогава празноглавците намират за най-добре да отсекат цялата гора. Следват още небивали ситуации. В края тримата глупаци падат в дол, защото мислят, че мъглата на върха на планината е памук за търкаляне.
- Хайде да не седим тук, нека отидем в хола да ме запознаеш с твоите приятели! – каза Саня.
Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.